Мишо Йосифов: Музиката е ревниво изкуство и иска ежедневна отдаденост
Автор: Лора Асенова
" В другите европейски страни има институция, която се грижи за това да популяризира културата на страната на открито. Те търсят механизми да обезпечават път, настаняване. Има една такава битка сега с Министерството на културата да се сътвори подобен център. " Михаил Йосифов пред Лора Асенова и " Гласове "
Следвайте ни в Телеграм
Трудно беше да откри време даже за изявление. Програмата на Мишо Йосифов е цялостна с концерти из цялата страна, подготовки, записи и преподаване. Дай Боже всекиму, само че това е щастието и бремето на това да си добър, изключително в музиката. Той е забъркан в голяма част от сполучливите джаз планове в България, а от много време стъпва и на най-големите международни подиуми с известната групировка Pink Martini. На 4 декември в София ще има концерт с негови аранжименти по музика на Петър Ступел в осъществяване с новата му група " Новините в джаза ".
- Тази година бяхте на турне из България и с „ Новините в джаза “. С тях имахте и открити уроци по места. Какъв беше ползата към тях?
- Все по-голям! Бяхме в музикални учебни заведения и паралелки, доста им беше забавно. Концертите също минаха добре, имаше доста хора. Това са едни млади актьори, които показват своя авторска музика, за тях беше също много вълнуващо преживяване.
- Кои са „ Новините в джаза “?
- Това са мои някогашни или сегашни студенти. Велека Цанкова, тя приключи преди няколко години и още от преди този момент стана неделима част от aджазовия живот на София. Тя има доста участия по клубове, доста красиво и лъчезарно момиче. Тя като вокалист си партнира с Лъчезар Кацарски. Също необикновено надарен човек, бликащ от хрумвания за нови части. Всичките в групата за мен са феномени. Както и Калина Андреева, която свири на контрабас и пее, тя и си композира части, аранжира си ги. Даже в този момент има цялостен нов неин албум. Тази година и ние издадохме албум, който се назовава „ Първа емисия “, в този момент приготвяме „ Втора емисия “ през януари. Саксофонист във групировката е Александрос Красидис, полу-българин полу-кипърец, който избра България за собствен дом, тук приключи Академията. Николай Костадинов на пиано. Сега с него имахме подготовка, тъй като ще свирим в Пловдив с Вики Алмазиду, тя беше брачна половинка на Милчо Левиев, доста добра певица. Красимир Зафиров е китарист, Ивайло Манев – барабанист, Атанас Попов – перкусионист.
- Както споменахте, Вие сте учител в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ към този момент към 10 години. Какво се промени в образованието, интереса и студентите през това време?
- Ние като преподаватели се стремим да държим равнището на Академията, тъй че младите да имат тласък да останат да учат в България. Смятам, че много успяхме същински да запалителен по джаза. Откакто аз бях студент в Академията Христо Йоцов прави едни джем сешъни, които съгласно мен са доста скъпи, тъй като той доста хубаво води студентите в това да станат джаз импровизатори. Аз повеждам компетентност „ Импровизация “, където се занимаваме малко по-теоретично с тези неща. Другото доста хубаво е Биг бендът на Академията, който повеждам последните 6-7 години. Там има едно възкръсване, всеки учебен срок имаме живи осъществявания с тях. Сега на 17 декември ще имаме концерт с него в Зала 3 на НДК. Хилда Казасян и Христо Йоцов ще ни бъдат гост-солисти. Ще има солисти също и от Академията - артисти и инструменталисти. Други студенти, които са учили на открито, като се върнат, споделят, че правят оценка, че тук по време на образованието им имат опция толкоз интензивно да свирят в биг бенд. Плюс това, като има толкоз съидейници на едно място, те стартират да се образуват като групи.
- А занимават ли се с друго с изключение на с музиката?
- Някои - да, други - не. Аз доста ги отправям, като са музиканти да се занимават единствено с музика, тъй като има способи и с музика да се изкарват пари. Когато се занимаваш най-вече с музика, си във форма и когато пристигна забавно предложение – си във форма да го направиш добре. Иначе малко губиш тази инерция. Музиката за жалост е ревностно изкуство и изисква ежедневна отдаденост.
- Ето Вашата стратегия е претъпкана. Дано постоянно да е по този начин! Но казвате и за доста записи на албуми, а аз се чудя по какъв начин вървят те в днешно време?
- Сега с Христо Йоцов направихме една джазова групировка „ YoYo Band “, като Йосифов и Йоцов, записахме албум и мога да кажа, че по време на нашите концерти съвсем разпродадохме първия тираж. Иначе с албумите е по-различна обстановката от преди. Аз към този момент виждам на албума като на една по-скъпа визитна картичка на плана. Същественото е планът, а албумът е част от рекламната ни активност.
- Какви концерти следват през зимата? По Коледните празници хората се сещат повече за джаз.
- На 17 декември с Биг бенда на Академията, с Велека ще имаме концерт във Велико Търново с техния духов оркестър, който действа и като биг бенд, в този момент първо на 4 декември в Sofia live club. През януари следва вторият албум с „ Новините в джаза “, албума с Милица, който чака от десетина години. Всичко, в което участваме, е доста еквивалентно на това, което се случва в музикалния свят сега. И по тази причина вършим доста, нима на някого да му излезе шанса и да го представим и по света!
- Вие сте представяли България по света!
- Да, само че най-вече от моите концерти на открито са с Pink martini. Там персонално представям България, от време на време и в компанията на Димитър Карамфилов. Но друго си е някой наш план да има по-сериозен концертен живот. С Ангел Заберски и с Борис Таслев ще бъдем през декември в Българския културен институт в Берлин, за което благодарим за поканата.
- А какво ни липсва, с цел да пробием на открито?
- Това е малко политически въпрос. Някои български етно музиканти съумяват да намерят своята сцена като Теодосий Спасов, който е прочут из целия свят, или Ибряма. Оперни артисти като Соня Йончева, име, което всеки в света, който се интересува от оперна музика, знае. Но сме коментирали с сътрудници, че е доста значимо да се направи по този начин нареченият „ export center “. В другите европейски страни това го има – институция, която се грижи за това да популяризира културата на страната на открито. Те търсят механизми да обезпечават път, настаняване. Има една такава битка сега с Министерството на културата да се сътвори подобен център.
- Но и в България ми се коства, че се отварят повече подиуми. Повече заведения оферират джаз, има повече джаз фестивали, които притеглят огромен интерес. Как си го обяснявате?
- Със сигурност има подобен развой на възобновление на тази музика. До огромен степен това е някакъв наш общ труд, който дава своите плодове, тъй като последните 10 години джаз музикантите са доста дейни в това да разпространяват своята музика. Хората виждат, че джазът не е нещо ужасно. Започнаха да го възприемат като част от културните им потребности. И освен в София се появяват нови места за джаз. В Пловдив, в Бургас, във Варна, в Русе имат огромни обичаи в джаза. Има от ден на ден потребност в хората да слушат този вид музика. Доста се развива. В последните години Хилда прави нещо извънредно, тъй като тя е известно лице и от време на време хората идват единствено, с цел да я видят нея, само че, виждайки задачите тези спектакли, те се срещат с тази красива музика, цялото прекарване доста ги впечатлява и стартират да виждат и другите, които се в този план.
- Като казахте какво съставлява сцената на открито и по какъв начин желаеме да я достигнем, в миналото мечтаели ли сте си за Америка, Меката на джаза?
- Като дребен доста си мечтаех, в този момент сега никак не си бленувам да пребивавам там. Но постоянно обичам, когато работя в Америка. Ние с Pink Martini имахме няколко турнета там. Много друг музикален свят!
- Отдавна работите с тях, само че по какъв начин се случи запознанството с Pink Martini?
- От 2014 година започнахме да пътуваме дружно. Следващото ми турне с тях е през април. Но преди 20 години се срещнах с един тромбонист в Гърция, а след това той стартира да работи с Pink Martini. След известно време те имаха концерт в Зала 1 на НДК и аз отидох да ги виждам. В бекстейджа отидох да поздравя моя другар и там се срещнах се и с останалите хора от групата. Останахме с тях вечерта, доста се забавлявахме! И те след месец ми се обадиха, че техният тромпетист желае да си вземе малко отпуска, тъй като те пъклен доста пътуват и множеството музиканти си имат заместници, и ме попитаха да поема едно турне и по този начин потегли. Малко инцидентно. Като музикант доста неща виждам и узнавам от тях. Голяма отговорност е. Техните концерти постоянно са в огромни зали, цялостни. С тях имах голямото благополучие два пъти да изсвирвам в Royal Albert Hall, в Grand Rex в Париж в този момент бяхме за два концерта, в зала Olympia, от този жанр места. Това е вълнуващо прекарване!
- Сега следва концерт в България. Кои известни мелодии на Петър Ступел ще прозвучат на 4 декември в Sofia live club в нов Ваш аранжимент?
- Петър Ступел е индивидът, който е маркирал нашето детство. Това беше нашият ден като деца със „ Зайченцето бяло “ започваше по радиото, по-късно чакахме да стане 17ч. да пуснат „ На всеки километър “ и със „ Сънчо “ си лягахме. Това са три знакови негови мелодии, които включихме. Освен това има и други негови песни, които аз не бях чувал преди да стана музикант, тъй като те са шлагери от преди мен, от 60-те. Като една доста занимателна ария, наречена „ Дай да те целуна “, една друга „ Любовта е море “, те са от български филми. Лиана Антонова ги е изпълнила преди време, доста красива музика. Естествено една от най-красивите кино мелодии – „ Замълчи, замълчи “. Намерихме една друга, която се споделя „ Търси се една госпожица “, която Борис Годжунов е изпял. Много сантиментална ария по текст на Радой Ралин с доста занимателен текст. Винаги се развличам доста с текстовете на Радой Ралин. Както и „ Снегът на загатна “, една от най-красивите български песни.
- Детските мелодии в програмата насочат ли покана и към децата?
- Този концерт е отворен към всички, в това число и децата! Има и още една детска песничка, за мен една от най-красивите български детски песни, „ Продавач на вяра “ тя е по текст на Джани Родари. Освен песните на Петър Ступел ние ще представим и няколко наши авторски песни, които значително са повлияни от това време, от поп музиката на 60-те и 70-те години, която е доста сантиментална и доста ме въодушевява. Когато би трябвало да пиша ария, по-скоро си представям тази музика. Много добре изпълнени песни в същото време има примерно от Биг Бенда на Радиото, от оркестър „ София “, страхотни музиканти! Много скърбя, че не съм бил жив тогава или че в късните им години към момента не съм се интересувал толкоз от тази музика, с цел да ги чуя онлайн! Ние в годините направихме много песни на български композитори, като стартираме с творчеството на Йосиф Цанков, дружно с Вили Стоянов, който направи една такава самодейност да възродим творчеството му. Със Сантиментъл суингърс направихме „ Страстно обичам дамите “, доста занимателна ария. Или „ Недей тъгува “, която е като остаряла градска ария, само че също е на Йосиф Цанков. После с Вили направихме цялостен албум с негова музика - „ Онзи вятър от първата среща “. Музиката от това време е доста мелодична, разрешава елементарно човек да я трансформира и все звучи добре. 
- Много ми харесва това, че се обръщате към българските композитори и българската музика. Като задача ли Ви е?
- Със сигурност задача дотолкоз, че желая да събудя тази музика. Благодаря на „ Кантус фирмус “, че ми се довериха да направя тези аранжименти на Петър Ступел и да приготвя този концерт с групата „ Новините в джаза “. Защото като се изключи че аз се срещам с тази музика и едни младежи я опознават.
- Така остава и се предава. Но по какъв начин се случва от разнообразни стилове да преаранжирате музика. Възможно ли е от всеки жанр да се направи джазово звучене?
- Разбира се, че може. Това са композиционни похвати и техники. Но в тези песни на композитори като Петър Ступел мелодиите са толкоз ярки, че доста елементарно можеш да ги промениш. А в тези години джазът е бил неразрешен и аз имам чувство, че тези композитори биха се радвали да чуят по джазов метод изпълнени техните пиеси. Мир на душата му, с Борето Карадимчев сме си говорили, аз желаех да създадем няколко негови песни и той ми споделя „ Ама не ги правете като песни, направете ги като джаз стандарти! “. Песни като „ Бяла тишина “. Има аргумент в това. Джаз стандартите, като погледнем исторически, това са мелодии от мюзикълите през 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век, които джазмените модифицират, това е в сърцевината на джаза. И българската музика ни предлага доста мелодии, които също могат да звучат добре и в джаз.
- Правили сте и аранжименти върху Моцарт. Това ли е най-голямото музикално предизвикателство като преправка?
- Със сигурност беше предизвикателство! Ние със секстета, с който работих дълго време, направихме няколко такива творби. Тогава Христина Ангелакова организираше „ Моцартови вечери “ в Правец и ни беше поканила да участваме. Тогава направихме няколко инструментални пиеси по Моцарт и с Милица Гладнишка направихме няколко арии. Големият шлагер беше „ Кралицата на нощта “. Стана доста занимателно! Милица е доста артистичен човек, съумява да се превъплъти. След това пък с нея направихме нещо, което ще запишем следващата година като албум - „ Операта среща джаза “. В нега ще има много арии в джазови разновидности. Имаме Пучини с арията „ Vissi d’arte “ от операта „ Тоска “, „ Ария на клеветата “, „ O mio babbino caro “ на Пучини, „ Хабанера “ от „ Кармен “ в доста забавен вид. Когато го свирим онлайн, публиката е във екстаз, тъй като Милица се превъплъщава в остаряла френска циганка, която пуши на площада и гледа по какъв начин минават по-младите девойки и малко им се кара. Много е артистична, доста хубаво влиза в облик!
- Като споменавате имената, с които работите, ми се коства, че някак си другарствата в джаза са по-устойчиви в сравнение с в други жанрове. Защо ли е по този начин?
- Може би ние се преглеждаме като ентусиасти от един тим! Защото ние джазмените се комбинираме в най-различни обединения. Навремето Васил Пармаков се майтапеше, че в България има 20 музиканти, които са в 35 групи и свирят 15 части репертоар. Просто всички джаз музиканти в България се познаваме доста добре, работим дружно в най-различни планове и значително се усещаме като съидейници. Това ни прави и другари.
- „ Новините в джаза “ е последната вест. Иначе с Хилда Казасян и Плевенската филхармония имаме доста концерти с няколко стратегии – с мелодии от българското кино, с мелодии от международното кино и в този момент направихме трета стратегия с музиката на Гершуин, чиято премиера мина неотдавна в Плевен, аранжиментите още веднъж са на Христо Йоцов. Аз се удивлявам на Христо, който е ужасно работлив и всичко е доста качествено при него. Последното нещо, което направихме дружно е негов концерт за тромпет и тромбон, особено написан за мен и Вили Стоянов. На премиерата му в Плевен взе участие и Василена Серафимова, българска перкусионистка, която живее в Париж, с концерт за маримба и ударни, писан още веднъж от Христо. С Ангел Заберски непрекъснато работим дружно. Сега имаме един записан албум, който чака да бъде разбъркан от Стоян Янкулов. Той е с авторска музика от Ангел и негови аранжименти на стандарти и типичен творби, който е с по-голям състав. Отново сме с щрайх, с брас секция, темп секция. Изключително красива музика. Въобще аз се усещам един благополучен човек, тъй като непрекъснато съм в доста красива музика заплетен. Не знам с какво съм заслужил, само че животът ми тече доста красиво, непрекъснато се случват хубави неща. Сега последното нещо, което беше – с едно момиче, Александра Борисова, която е от екипа на Камен Донев. Тя е певица и пианистка и Стоян Янкулов й направи албум с фолклорни песни, които отново са фюжън. Забавляваме се всекидневно.
